Падането

   Свободно падане, политам стремглаво надолу и скоростта ме поглъща. Страхови тръпки пред неизвестното долу се преобръщат в стомаха ми, при което ми се повдига, но успявам да се овладея. Падам в тъмната вода и потъвам все по-надолу, сякаш към шията ми е прикрепена голяма  тежест. Задържам въздуха си – едно, две, три, четири…не бях поела достатъчно. Мисли! Не трябва да дишаш! Студената вода прониза тялото ми и тогава дойде ударът. Преди тъмнината да ме погълне, чувам далечен глас, заглушен от нахлуващата в ушите ми вода. Повече

Страданието

       Лодката, която ме понася към черните спокойни води, плува така бавно, а над мен плачещи върби оплакват съдбата си и се превръщат в силуети…
Не мога  да контролирам курса на лодката си! Чувството на безсилие поражда гняв, ненавист и страдание. В тъмнината всичко изглежда еднакво, но щом очите ми привикнаха, виждам по- ясно, а наоколо се носят като призраци гласовете, зад които се крият трагедии – бездушен плач, пораждащ страх. Знам, че от другата страна на реката е царството на Светлината, но как да достигна до там?.. Повече

Визита след полунощ

Преди да започна разказа си, ще направя няколко уточнения, на които се основава вярата ни в разума и естествеността на случващото се в нашия свят. Какво наричаме нормално явление? Всеки би се съгласил, че едно напълно естествено явление, на което можем да бъдем единодушни свидетели,  е падането на ябълката от дървото. Причината да падне е, както открива Нютон, законът за  гравитацията. С други думи явленията и предметите се подчиняват на общите закони на физиката. Значи, за да не буди подозрение едно явление, като летящ човек например, то трябва да има своето логическо обяснение, в него трябва да намерим причинно-следствена връзка и рационално обяснение. Повече

Куклата

           Ще ви разкажа историята, която ме промени. Хората обичат да разказват най-вече на непознати, понеже те често ги разбират по-добре, без да  ги съдят.Това се случи миналото лято, докато бях студент последен курс в Техническия университет в Дрезден. Лятото заминах при най-добрия ми приятел в Лондон. Главното, което искам да споделя с вас, е моето хоби – правех кукли от подръчни материали- пластмаса, найлон, хартия и всичко, което можеше да бъде моделирано, като накрая поливах с восък лицата им. Повече

Три дни от дневника на цветовиденията

Ден първи

            Различава ме дори възприятието ми за света. Страдам от вроден далтонизъм в тежка форма. Има различен спектър от прояви на това заболяване, но аз не възприемам нито един цвят. Животът ми е черно-бял. Представете си – сякаш съм герой от филм през 20-те години на ХХ век.

Заболяването ми е наречено и черно-бяла слепота, защото далтонизмът разграничава различни видове невъзприемчивост на цветовете. Но по- необяснимото е, че докторите твърдят, че би трябвало да нямам централно зрение, а само периферно! Повече