Беше горещо. Маги се мяташе в леглото, неспособна да се събуди от сковаващия я в съня ужас. Тениската бе залепнала по нея и усещаше как забързаните удари на сърцето й ускоряват напрежението от кошмара. Сънуваше, че влезе в стая, където спяха трима човека. Единият – на земята и се опита да светне лампата, защото беше тъмно. Ключът отказа и я обзе паника. Тогава видя мъжа до себе си, който я взе на ръце и тръгна към вътрешността на стаята, тя се съпротивляваше, но сякаш нямаше сила. Усети пръстите му впити в хълбока й и му каза да спре, но той сякаш не я чуваше и тя все по- осезаемо ги усещаше, докато накрая, извиквайки силно в съня си, успя да се събуди. В стаята бе тихо. Тя примига няколко пъти, за да отърси съня от очите си и да осъзнае, че вече е будна. Погледна към завесата, която покриваше отворената врата на балкона. Лек и прохладен полъх навлезе в стаята и малко успокои тръпнещото й тяло. Тя се протегна и бързо светна нощната лампа, изправи се и стана, за да отиде до банята. Наплиска лицето си със студена вода и след малко се почувства малко по-добре. Но странното чувство от съня, все още не я бе напуснало напълно. Отдаде това напрежение на предстоящите събития покрай сватбата, очакваното местене в Лондон и това, че Александър го нямаше тази нощ до нея. Повече
Tag Archives: short stories
Двадесет и четири часа
Винаги съм била убедена, че на мен не може да ми се случи, да се влюбя от пръв поглед. Казвала съм си, когато приятели са ми споделяли, това е толкова повърхностно, не е възможно и може да се случи само на емоционално незрял човек! Учудвала съм се, давала съм съвети, приземявала съм ги, критикувала, спорила и съм твърдяла, че трябва да има нещо повече от едно излъчване, за да хлътнеш, че това е просто смешно! И тази вечер всичко се обърна срещу мен. Господи, дори не понасям мислите си, сякаш съм в турски сериал, където героинята е поразена от някой Мехмет! Всичко, което защитавах, в което вярвах и се кълнях, над което се присмивах и от което ми се повдигаше, ме връхлетя, като прокоба! Настръхнах! Не мога да се позная. Стоя в бара с най-добрите си приятели. Хубаво ми е, музиката е приятна, ненатрапчива. Повече
Мистериозен случай
Не знам защо се заех с този случай. Определено не влизаше в специализацията ми напоследък на частен детектив, търсещ изчезнали хора, които най- често се оказваха забягнали съпруги, или съпрузи, които бяха отегчени от лоното на семейната идилия. Въпреки че вече почти месец нямах сериозна работа, бях спестил малко пари, с които преживявах до следващия вълнуващ случай на безкрайно влюбена двойка, чиято една половинка се бе “изгубила” или бе отвлечена, както настояваше другата. Повече
Златната роза
Тя не знаеше, че я гледам. Прилепих се до прозореца като сянка. Сянка без самоличност, без да иска да бъде забелязана, имах само очи – жадни очи, поглъщащи всичко в нощта. Проследих я от супермаркета. Изглеждаше свежа като измит плод, по който са прилепнали капчици вода. Нощта беше гореща и прозорецът на къщата ù бе отворен. Безпрепятсвено се скрих в градината и оттам пролазих до стената, за да мога да я наблюдавам от близо. Тишината се нарушаваше само от щурците, разгласяващи неуморната си песен. Чувствах се възбуден и развълнуван от идеята, че съм там, притаен в тъмния ъгъл, откъдето мога да наблюдавам действията ù. Повече
Пробуденият
623г. пр. Хр.,
денят на Майското пълнолуние,
гр. Капилавастху
Той се родил в приказен дворец. Кръстили го Сидхарта, което означава “изпълнено желание”. Знатни брамини предрекли величието на принца….
Градините в двореца на крал Судходана. Церемонията по кръщаването- петият ден от рождението на принца.
Брамините огледали детето и открили белези, предвещаващи величие. Отшелникът Асита се доближил до малкия, който го гледал с любопитни очички и застинал, сякаш го осенило провидение. Той бавно се обърнал към краля и кралицата и поднасяйки им почитта си, заговорил с важен тон:
– Кралю, синът ти Сидхарта има белези на човек, който ще стане или велик монах, или просветлен.
Кралят не бил доволен от отговора на монаха, защото това значело родът му да бъде прекъснат. Повече