Не знам защо се заех с този случай. Определено не влизаше в специализацията ми напоследък на частен детектив, търсещ изчезнали хора, които най- често се оказваха забягнали съпруги, или съпрузи, които бяха отегчени от лоното на семейната идилия. Въпреки че вече почти месец нямах сериозна работа, бях спестил малко пари, с които преживявах до следващия вълнуващ случай на безкрайно влюбена двойка, чиято една половинка се бе “изгубила” или бе отвлечена, както настояваше другата. Повече
Tag Archives: mystery
Златната роза
Тя не знаеше, че я гледам. Прилепих се до прозореца като сянка. Сянка без самоличност, без да иска да бъде забелязана, имах само очи – жадни очи, поглъщащи всичко в нощта. Проследих я от супермаркета. Изглеждаше свежа като измит плод, по който са прилепнали капчици вода. Нощта беше гореща и прозорецът на къщата ù бе отворен. Безпрепятсвено се скрих в градината и оттам пролазих до стената, за да мога да я наблюдавам от близо. Тишината се нарушаваше само от щурците, разгласяващи неуморната си песен. Чувствах се възбуден и развълнуван от идеята, че съм там, притаен в тъмния ъгъл, откъдето мога да наблюдавам действията ù. Повече
Пробуденият
623г. пр. Хр.,
денят на Майското пълнолуние,
гр. Капилавастху
Той се родил в приказен дворец. Кръстили го Сидхарта, което означава “изпълнено желание”. Знатни брамини предрекли величието на принца….
Градините в двореца на крал Судходана. Церемонията по кръщаването- петият ден от рождението на принца.
Брамините огледали детето и открили белези, предвещаващи величие. Отшелникът Асита се доближил до малкия, който го гледал с любопитни очички и застинал, сякаш го осенило провидение. Той бавно се обърнал към краля и кралицата и поднасяйки им почитта си, заговорил с важен тон:
– Кралю, синът ти Сидхарта има белези на човек, който ще стане или велик монах, или просветлен.
Кралят не бил доволен от отговора на монаха, защото това значело родът му да бъде прекъснат. Повече
Падането
Свободно падане, политам стремглаво надолу и скоростта ме поглъща. Страхови тръпки пред неизвестното долу се преобръщат в стомаха ми, при което ми се повдига, но успявам да се овладея. Падам в тъмната вода и потъвам все по-надолу, сякаш към шията ми е прикрепена голяма тежест. Задържам въздуха си – едно, две, три, четири…не бях поела достатъчно. Мисли! Не трябва да дишаш! Студената вода прониза тялото ми и тогава дойде ударът. Преди тъмнината да ме погълне, чувам далечен глас, заглушен от нахлуващата в ушите ми вода. Повече
Страданието
Лодката, която ме понася към черните спокойни води, плува така бавно, а над мен плачещи върби оплакват съдбата си и се превръщат в силуети…
Не мога да контролирам курса на лодката си! Чувството на безсилие поражда гняв, ненавист и страдание. В тъмнината всичко изглежда еднакво, но щом очите ми привикнаха, виждам по- ясно, а наоколо се носят като призраци гласовете, зад които се крият трагедии – бездушен плач, пораждащ страх. Знам, че от другата страна на реката е царството на Светлината, но как да достигна до там?.. Повече
