Аз ли съм онова момиче,
което с планините спореше
небето предизвикваше,
ветровете сбираше.
Аз ли съм онази,
която на звездите намигаше,
не се плашеше от тъмното
и с усмивка иронична
подминаваше чуждото мнение. Повече
Аз ли съм онова момиче,
което с планините спореше
небето предизвикваше,
ветровете сбираше.
Аз ли съм онази,
която на звездите намигаше,
не се плашеше от тъмното
и с усмивка иронична
подминаваше чуждото мнение. Повече
Думите кънтят в ума ми,
развява изтъркан плащ самотата
и ме зове към прегръдки безплодни.
С беззъбата й усмивка се свиква Повече
Раздялата забива нокти
в сърцето ми и лумва
пламъкът на болката.
Самотата ме обгръща-
прогнила, черна и зла. Повече
Слънцето на любовта ми
ще те топли вечно,
където и да си лъчите
ще разпръскват мрака.
Вечер аз ще съм луната
и ще осветявам твоя път. Повече