Аз ли съм онова момиче,

което с планините спореше

небето предизвикваше,

ветровете сбираше.

Аз ли съм онази,

която на звездите намигаше,

не се плашеше от тъмното

и с усмивка иронична

подминаваше чуждото мнение. Повече →

Думите кънтят в ума ми,

развява изтъркан плащ самотата

и ме зове към прегръдки безплодни.

С беззъбата й усмивка се свиква Повече →

Раздялата забива нокти
в сърцето ми и лумва
пламъкът на болката.
Самотата ме обгръща-
прогнила, черна и зла. Повече →

Слънцето на любовта ми
ще те топли вечно,
където и да си лъчите
ще разпръскват мрака.
Вечер аз ще съм луната
и ще осветявам твоя път. Повече →