Самотата пълзи в нощта
бродиш с празен поглед,
а в душата ти –
гнездо на пепелянки.
Там – блестящи усмивки,
питието – разлято в кръвта
димът на пурата –
пашкул на мъртва пеперуда.
Светът в краката ти,
снегът лепне по лицето.
Такъв си ти – вълк единак
редник и генерал – зора и здрач.
Завръщам се от долината на сенките, 
там където свирепи ветрове хапят плътта,
там където рев на ранен звяр раздира здрача
и самотен гарван разперва уморени криле. Повече
Сълзите ми – кристални езера,
дъхът ми – дъх на борова гора.
Ръцете ми са смърчове високи,
очите ми са пещери дълбоки.
На пролет птиците прегръщам,
след тежка зима се завръщам.
От жарко слънце окрилен
подарък ми е всеки ден. Повече
Помниш ли светлините на онзи бар –
неспирната глъч,
Маргаритите танцуващи в кръвта,
вкуса на приключение
в младата нощ,
изкусителния шепот на непознатия,
звънкия ти смях,
дъха на морето
червената рокля, Повече
1. Да те обичам е лесно:
също като дишането,
без усилие и мисъл.
2. Да сме двама е хубаво,
когато ме целуваш сутрин,
когато телата ни се сливат,
когато довършваш изреченията ми.
3. Да те разбирам е трудно:
когато си друг,
когато си чужд,
когато си далечен.
4. Да те искам е постоянна константа: Повече
