Щастливата рибка (Размисли от посмъртния архив на една рибка)

_happy_fishВ квартала има едно магазинче, където продават различни видове риба. Казва се “Щастливата рибка”. Едва ли някой би влязъл в магазин, ако се казваше “Нещастната рибка” (казано най-общо за хората, които твърдят, че имат морал, понеже  има и такива, които не са наясно какво точно имат). Чувството да ядеш нещо, което е било преди това щастливо звучи по- благородно и възвишено, то не е страдало, не се е мъчило, а просто е избрало точно този тиган, за да принесе в жертва крехкото си тяло. Всеки би опитал една щастлива рибка, която охотно се е гмурнала във врящото олио, за да отдаде вкуса си на някой ценител. Повече

Ключът

            Стоеше си той в парка. Човек като всеки друг на възраст, с нашарено от живота лице, с брада на два дена, загърнат в стария си сив шлифер. Стоеше си той на една пейка в парка. Пейка като всяка друга, ама все на нея си сядаше нищо, че и липсваше част от облегалката. Това пък му помагаше да държи гърба си изправен, да разчита на него, а не на някаква си облегалка.

И така в ден като всеки друг зимен ден: мразовит и пълен с очакване за пролетта, Сергей Иванов си стоеше на своята пейка в парка, мислеше си за живота и за времето, когато нямаше време да се замисля за това и не стоеше на пейките в парка. Бяха го виждали дори в дъждовно време, седнал на окапващата се пейка, с черен чадър, постои, постои, погледне към небето и след туй бавно стане и се запъти към вкъщи. То закъде ли да бърза. Повече