Флавио Мондиони пристигна на втори юни. Беше прекрасно време и срещата ни ме развълнува страшно много. Той беше мой близък приятел, дори прекалено близък в даден момент от живота ми, когото последно бях видяла преди пет години. Поддържахме връзка с разговори и писма по електронната поща. Той живее в Палермо, откъдето идва и изтънченият му вкус към сладките изкушения. Когато бяхме заедно, Флавио често ме изкушаваше и прегрешавах с някое неустоимо ястие като спагети със сардини в комбинация с голямо количество босилек, риган и стафиди. Повече →

     Нигерия – страна, която трябваше да осигури благоденствие на жителите си, а вместо това затъваше все повече в корупцията и мръсотията на петролната алчност. Пътуването бе толкова потресаващо, въпреки всичко, което знаех за страната. Мисията ни като представители на Червения Кръст бе да помогнем в координирането на медикаментите и помощите за пострадалите при нефтените експлозии край Порт Харкорт, които наброяваха петстотин души по официални данни! Повече →

        Рони стоеше до болничното легло, където от два месеца поддържаха с апарат за изкуствено дишане и множество други системи и тръби състоянието на Елизабет. След катастрофата той не бе същият човек. Отслабна с няколко килограма , лицето му се изпи от мъка, зелените му очи помръкнаха, но все още бе привлекателен.Чувстваше се виновен, че оцеля, а тя стоеше прикована на  легло, без да чувства какво става наоколо. Повече →

           Чувството да се откажеш от всичко е равносилно на примирението с убийство. Казвам това не с безразличие, а с дълбока мъка, която прояжда душата ми от мига, в който ме порази. Колко много човек иска да разбере тайните на живота и какъв неописуем страх го сковава,щом се доближи дори с частица до   тях…През онази вечер бях погълнат от болката. Предателството заби копието си право в сърцето ми. Повече →