Тя не знаеше, че я гледам. Прилепих се до прозореца като сянка. Сянка без самоличност, без да иска да бъде забелязана, имах само очи – жадни очи, поглъщащи всичко в нощта. Проследих я от супермаркета. Изглеждаше свежа като измит плод, по който са прилепнали капчици вода. Нощта беше гореща и прозорецът на къщата ù бе отворен. Безпрепятсвено се скрих в градината и оттам пролазих до стената, за да мога да я наблюдавам от близо. Тишината се нарушаваше само от щурците, разгласяващи неуморната си песен. Чувствах се възбуден и развълнуван от идеята, че съм там, притаен в тъмния ъгъл, откъдето мога да наблюдавам действията ù. Повече
Избрали сте страница: Фабрика за истории
Пробуденият
623г. пр. Хр.,
денят на Майското пълнолуние,
гр. Капилавастху
Той се родил в приказен дворец. Кръстили го Сидхарта, което означава “изпълнено желание”. Знатни брамини предрекли величието на принца….
Градините в двореца на крал Судходана. Церемонията по кръщаването- петият ден от рождението на принца.
Брамините огледали детето и открили белези, предвещаващи величие. Отшелникът Асита се доближил до малкия, който го гледал с любопитни очички и застинал, сякаш го осенило провидение. Той бавно се обърнал към краля и кралицата и поднасяйки им почитта си, заговорил с важен тон:
– Кралю, синът ти Сидхарта има белези на човек, който ще стане или велик монах, или просветлен.
Кралят не бил доволен от отговора на монаха, защото това значело родът му да бъде прекъснат. Повече
Падането
Свободно падане, политам стремглаво надолу и скоростта ме поглъща. Страхови тръпки пред неизвестното долу се преобръщат в стомаха ми, при което ми се повдига, но успявам да се овладея. Падам в тъмната вода и потъвам все по-надолу, сякаш към шията ми е прикрепена голяма тежест. Задържам въздуха си – едно, две, три, четири…не бях поела достатъчно. Мисли! Не трябва да дишаш! Студената вода прониза тялото ми и тогава дойде ударът. Преди тъмнината да ме погълне, чувам далечен глас, заглушен от нахлуващата в ушите ми вода. Повече
Страданието
Лодката, която ме понася към черните спокойни води, плува така бавно, а над мен плачещи върби оплакват съдбата си и се превръщат в силуети…
Не мога да контролирам курса на лодката си! Чувството на безсилие поражда гняв, ненавист и страдание. В тъмнината всичко изглежда еднакво, но щом очите ми привикнаха, виждам по- ясно, а наоколо се носят като призраци гласовете, зад които се крият трагедии – бездушен плач, пораждащ страх. Знам, че от другата страна на реката е царството на Светлината, но как да достигна до там?.. Повече
Визита след полунощ
Преди да започна разказа си, ще направя няколко уточнения, на които се основава вярата ни в разума и естествеността на случващото се в нашия свят. Какво наричаме нормално явление? Всеки би се съгласил, че едно напълно естествено явление, на което можем да бъдем единодушни свидетели, е падането на ябълката от дървото. Причината да падне е, както открива Нютон, законът за гравитацията. С други думи явленията и предметите се подчиняват на общите закони на физиката. Значи, за да не буди подозрение едно явление, като летящ човек например, то трябва да има своето логическо обяснение, в него трябва да намерим причинно-следствена връзка и рационално обяснение. Повече
