Сълзите ми – кристални езера,
дъхът ми – дъх на борова гора.
Ръцете ми са смърчове високи,
очите ми са пещери дълбоки.
На пролет птиците прегръщам,
след тежка зима се завръщам.
От жарко слънце окрилен
подарък ми е всеки ден.
Сърцето ми в недрата на земята
не зная зло и не търся разплата.
Пред всяка жива твар поклон,
да бъда благодарна е закон!
