Легенда

Сълзите ми – кристални езера,

дъхът ми – дъх на борова гора.

Ръцете ми са смърчове високи,

очите ми са пещери дълбоки.

 

На пролет птиците прегръщам,

след тежка зима се завръщам.

От жарко слънце окрилен

подарък ми е всеки ден.

 

Сърцето ми в недрата на земята

не зная зло и не търся разплата.

Пред всяка жива твар поклон,

да бъда благодарна е закон!