Писмо до човека, когото обичам

12324442342344Смятах, че е лесно да седна и просто да напиша, онова което душата ми вече знае. Думите се оказват слаби, изплъзват се, хлъзгави като риби и не могат да запълнят празнотата на белия лист.

 Някога, когато бях  много млада, вярвах, че човек обича само веднъж.Тогава сядах и спорех разпалено с  приятели, че любовта е завинаги и ако искаш да бъдеш с някого, нищо и никой няма да може да ви раздели. Някакъв инатлив идеализъм. Твърдението само по себе си е вярно, но тогава не знаех, че любовта може да има различни имена.

Никога не съм била сантиментална, не в буквалния смисъл на думата, но винаги съм имала отношение към емоционално богатия свят, който крие човешкото сърце. В крайна сметка, какво бихме били без емоциите, програмирани машини, които ден след ден трошат задача след задача, пътуват, поставят си нови цели и завоевания и накрая умират.

Сигурно се чудиш какво искам да ти кажа с това писмо. Тръгнах отдалече. Познаваш ме и знаеш, че обичам да има предистория, защото всички имаме предистория, на която се базира романът ни.

И така, искам нас да ни има, не защото светът ще свърши без нас, а понеже нашият свят е като магистрала, по която караш бясно в насрещното, а после  взимаш ферибота и стигаш до онзи райски остров, където тялото и душата ти намират покой.

Искам да знаеш също така, че не е вярно, че влюбването е само в началото. Напротив всяко ново нещо, което правим заедно, е нашето ново влюбване и ние отново и отново намираме себе си, когато се изгубим.

Още искам да знаеш, че аз  съм толкова благодарна, че те имам в живота си, че понякога се страхувам да си помисля, какво беше преди теб.

Знаем и двамата, че няма да бъде лесно, защото не беше лесно и в началото, но ние това и търсехме и душите ни се сливаха всеки път, както вълната облива пясъка, върху който написах името ти.

Искам да ти дам всичко, което държа заключено в онази тъмна стаичка в сърцето ми, защото то отдавна е твое и нямам право да го пазя от теб.

И искам да ти кажа, че те обичам ,  когато сме двамата и се наричаме с онези безумни имена,  и водим разговори, които са извън контекста на целия заобикалящ ни свят.

Знаеш, че можем да мълчим и само с един  единствен  поглед  да разберем какво ни гложди отвътре.

Искам да знаеш, че обожавам твоите изненади и начинът, по който ме караш да се чувствам специална.

И когато съм ти бясна и ти знаеш как да ме успокоиш се дразня, че си адски добър в това.

Искам да знаеш, че ние сме ин и ян и всички дуални същности вплетени в едно.

Разбираш, че тази връзка не е садо-мазохистичен опит на двама души да се обичат. Това е Любов.

И още едно нещо искам да знаеш, защото аз няма да ти се кълна във вечна любов, нито ще ти обещавам звездите или пък, че ще живеем  честити и щастливи до края на дните си.

Нищо подобно не може и не бива да очакваш от мен, защото аз съм толкова турболентна, колкото си и ти. Онова което мога да ти дам,   е моето „обичам те“ тук и сега, защото ние принадлежим  на днешния ден.

Мисля, че в общи линии разбра какво исках да ти кажа, другото ще ти го кажа на ухо.