Смятах, че е лесно да седна и просто да напиша, онова което душата ми вече знае. Думите се оказват слаби, изплъзват се, хлъзгави като риби и не могат да запълнят празнотата на белия лист.

 Някога, когато бях  много млада, вярвах, че човек обича само веднъж.Тогава сядах и спорех разпалено с  приятели, че любовта е завинаги и ако искаш да бъдеш с някого, нищо и никой няма да може да ви раздели. Някакъв инатлив идеализъм. Твърдението само по себе си е вярно, но тогава не знаех, че любовта може да има различни имена. Повече →