Перфекционизмът – приятел или враг

are-you-a-perfectionist_01

Напоследък за втори път се случва да обсъждам по различни поводи, темата за перфекционизма, или по-точно крайния перфекционизъм. Навярно повечето хора го считат за нещо изключително положително и градивно, но си дадох сметка, тъй като сама имам възможността да наблюдавам реалните му последствия в живота си, да се убедя, че това далеч не е толкова възвишено и полезно качество.

Навярно доза перфекционизъм не би била излишна никому безспорно, но какво се случва, ако човек е изтъкан от тази непрощаваща грешки невидима нишка, която го гризе вътрешно и не му дава покой, дори когато околните са във възторг от него?
Дали перфекционизмът не се явява своеобразен бич върху личността с безбройните му забрани, правила, условности и крайности?

Сам по себе си животът е интересен именно, защото не е перфектен. Перфектният момент е субективно понятие, тъй като не е общовалидна величина. Единствено през собствената си призма ние възприемаме света и именно нашите нагласи, възпитание и всички онези фактори, които съставляват нашето Аз, могат да определят дали за нас нещо е съвършено, или не. Няма граници на съвършеното, съответно залитането по перфекционизма би могло да вгорчи живота ни и да отнеме много от малките радости, а защо не и слабости, които обаче ни правят хора.

А хората са различни и все пак си приличат по едно – всички искат да живеят щастливо. Но щастието вече е понятие, върху което можем да мислим дълго и пак не бихме могли да дадем ясно и категорично определение на този абстрактен, човешки, дълбоко закодиран в гените стремеж. Именно, защото хората са различни и щастието за всеки се състои в различно нещо.

Тогава осъзнавайки, колко гротескно може да осакатим душите си, защо някои от нас продължават да се вглъбяват в перфекционизма? Нима това е нуждата ни да бъдем признати за съвършени, може би дори за богове? За някой, който се отличава и на всяка цена иска да покаже себе си пръв сред всички, или такъв който, прилагайки този способ във всичко, иска да компенсира неща, които му липсват?

Каквото и да е вярно, крайните перфекционисти дълбоко в себе си не са щастливи, но причината за това не е, защото искат да изпипат всичко до най-микроскопичния детайл, а защото пропускат времето на триумфа, което трябва да споделят и на което да се насладят истински.

И сега каквито и да сте, перфектни или не, най-вече помнете, че сте себе си и никъде в този свят не съществува абсолютно същия индивид като Вас, с всичките Ви положителни и отрицателни черти накуп. Вие сте перфектни от гледна точка на Вселената, защото сте уникални.