Не знам защо се заех с този случай. Определено не влизаше в специализацията ми напоследък на частен детектив, търсещ изчезнали хора, които най- често се оказваха забягнали съпруги, или съпрузи, които бяха отегчени от лоното на семейната идилия. Въпреки че вече почти месец нямах сериозна работа, бях спестил малко пари, с които преживявах до следващия вълнуващ случай на безкрайно влюбена двойка, чиято една половинка се бе “изгубила” или бе отвлечена, както настояваше другата. Когато тя влезе в задимената ми, воняща на цигари и прашна стара хартия кантора, тъкмо бях качил блажено крака върху претрупаното с папки бюро, приютяващо множество разрешени и провалени случаи, като ме завари да чета записките си от последния случай, оказал се неразплетен. Той ме хвърли в размисли, дали наистина бях добър в това, или просто се заблуждавах, губейки времето си и тези угризения ме ръфаха, докато не видях крехкото тяло на дамата да си проправя път през неподредените вехтории, насъбрани през годините.
Тя определено правеше впечатление с елегантния си маниер, стилно облекло и изразително лице, около което немирно падаха кестеняви къдрици. Носеше бял костюм и разкошно късо палто от норка, особено неподходящо за моето свърталище. Личеше си, че е дама от класа и учудването ми беше голямо, понеже рядко ми се случваше да имам подобни клиенти. Но изпитах и неудобство от безпорядъка около мен и от небрежния си спортен сив костюм, чиито многобройни гънки, приютили няколко съмнителни петна под яката, издаваха абсолютната ми занемареност и се заканих да поразчистя веднага, щом изпратя тази особа. Тя надникна леко, защото явно не бях отговорил на тихото почукване, и попита с въпросителен тон:
– Добър ден, детектив Оурайт?
Отговорих с двусмислена усмивка, която искаше да потвърди самоличността ми и да извини безхаберието в обстановката.
– Същият, мадам.
– Искам да ви наема по препоръки на моя позната.
– Разбира се. Извинете за безпорядъка, но напоследък съм претрупан с работа…
Дамата явно не обръщаше особено внимание на обстановката и погледна в скута си, където държеше дамската си чантичка, която стискаше толкова силно за дръжката, че кокалчетата и бяха побелели.
– Името ми е Емили Касаро, баща ми бе влиятелен човек на име Хуан Пабло Касаро. Той бе намерен преди седмица овъглен в апартамента си в Манхатън. Заключителният доклад на полицията бе, че смъртта е настъпила в следствие на падане и вероятно удар причинил изпадане в безсъзнание, при което част от тъкан се е подпалила от горящата камина и е предизвикала запалване. Но има множество несъответствия, които явно личат и без да съм полицай. Например факта, че нищо не е било засегнато от пожара освен тялото на баща ми.
Тя се вгледа в мен един миг и видях сълзи в очите ù, след което сведе бързо поглед, овладя се машинално и продължи.
– Не вярвам, че е било нещастен случай. Разбирате какво искам да кажа.
Аз кимнах замислен, защото наистина отбягвах подобни случаи, но не знам защо този ме привлече като магнит, а може би очарователното обаяние на моята посетителка ме подтикна да не го отхвърля.
– Не се притеснявайте за парите, не са проблем.
– Не, не в това е въпросът. Винаги първо върша работата, после изпращам сметката. Но все пак вие казахте, че имате подозрения за извършено убийство. Имате ли заподозрян?
Погледът ù живна и в него се прокрадна решителност, примесена с желание за мъст.
– Да, имам, но не мога да го докажа сама. Сигурна съм, че мащехата ми Изабела стои в основата на всичко. Винаги съм знаела, че се ожени за татко само заради парите и властта, но разбира се той бе прекалено сляп за нейните подли намерения, които тя прикриваше умело, понеже не мога да отрека, че острият ум е едно от безспорните ù качества. Убедена съм, че разследващите този случай са били подкупени щедро, за да представят една трагична история, в която остава богато наследство на скърбящата съпруга.
– Виждам, че обвиненията ви са сериозни и имате своя теория за случилото се, но би било трудно да го докажем.
Тя се наведе към мен и тогава видях, че бе готова на всичко, за да разобличи своята омразна роднина.
– Господин Оурайт, нямаше да съм тук, ако не можеше да се направи нещо. Искам да знам дали ще се заемете със случая?
– Трябва да помисля… – изрекох колебливо, но тя ме прекъсна.
– Знам за Вашите способности и се нуждая точно от такъв интуитивен човек.
В първия момент се сепнах, защото не знаех какво има предвид, но после реших да се направя, че не разбирам.
– Вижте, отдавна не се занимавам с разследване на смъртни случаи. Това е практика, която оставих в миналото.
– Не съм дошла случайно при вас. Насочи ме Джийн Сендлър. Сигурно си спомняте за нея?
Името ù предизвика такава изненада у мен, че едва не разлях кафето си.
– Джийн?..
– Зная, че преди сте били доста…близки и сте работили заедно по случая на мисис Сторс, завършил фатално за последната.
– Господи, откъде знаете тези неща! Виждам, че нямате нужда от услугите ми при такава информираност.
– Извинете. Беше ужасно нетактично от моя страна да спомена за това, но нали знаете, че това, което не се купува с пари, се купува с много пари. Мразя тази максима, но за жалост или за щастие, тя работи безотказано. Познавам Джийн лично и тя ме насочи към вас. Каза, че сте най-добрият.
– Отдавна зарязах подобни случаи, така че сте се разкарали напразно.
Тя стана бавно, като същевременно извади от чантичката си визитка.
– Моля Ви, когато промените решението си, свържете се с мен. Ще Ви предоставя всичко необходимо, както и снимки, които успях да направя, без да види полицията. Не са много добри, но все пак е нещо. До скоро, господин Оурайт.
Станах, за да я изпратя, и тогава видях избелелия надпис на вратата “Детективски услуги, Джак Оурайт”, а над него все още личаха следи от старата лепенка “Окултен Детектив”. В какво се бях забъркал отново?
На другия ден след безсънна нощ, прекарана в обмисляне, се обадих на госпожица Касаро, за да поема случая. Въпреки съпротивата на вътрешния ми глас приех. След случая с мисис Сторс си взех отпуска и известно време работех какво ли не, преди да реша да се завърна към старото си поприще. Но се зарекох да не повтарям предишните си грешки. Беше преди шест години, живеех с Джийн и бяхме партньори. Занимавахме се с всякакви случаи и работата наистина вървеше добре. Когато мисис Сторс дойде при нас, тя искаше да издирим племенницата ù, която не се прибрала през нощта, а полицията отказваше да започне издирване преди да са минали двадесет и четири часа. (Нека само отбележа, че издирваната бе единствената наследница на богатата си леля.)
Същата нощ имах видение, в което възрастната дама бе убита не от кого да е, а от племенницата ù! Но когато разказах на жената, тя ме нападна с критиките си така яростно, сякаш ако ù бях зашлевил плесница, щеше да обърне по-малко внимание. Възмутена, тя си тръгна, отказвайки се от услугите ни. Джийн се разстрои доста от случилото се, като ми даде обяснение, че възрастната дама и напомня на леля ù в Луизиана, която не била виждала от дете. Тя искаше да предотвратим това, което можеше да се случи, защото вярваше в дарбата ми, но аз се заинатих поради накърненото си самочувствие и отказах. Скарахме се и тя излезе ядосана. Сякаш ако на мен някой бе казал подобно нещо, бих го приел за чиста монета, но тогава се палех от какво ли не и засегнатото ми честолюбие говореше вместо мен. На следващия ден се случи нещастието. Възрастната жена бе намерена убита в дома си, а убийството бе вписано в графата “неизвестен извършител”. Побеснях, защото знаех какво е станало, но доказателствата не потвърждаваха думите, а без тях – бях с вързани ръце. После нещата с Джийн се влошиха, може би до голяма степен този случай ни отчужди и по-късно се разделихме. Колко странно, че бе казала всичко това на госпожица Касаро. Не беше в неин стил. Явно се познаваха добре. Но не исках да задълбавам старите рани, защото и без друго не бяха зарастнали…
Реших срещата с новата ми клиентка да протече в по- приятна обстановка, затова я помолих да дойде в пет в близкото кафене. Тя не закъсня, явно държеше на точността, както на външния си вид. Поръчахме по кафе и тя ми подаде голям жълт плик.
– Тук е всичко, което мисля, че ще помогне. Ако е необходим някакъв специален предмет или нещо друго, ми кажете. Направих няколко бързи снимки, но смятам, че се вижда ясно, поне на тази. – тя извади снимките и ми посочи една, в която бе снимана част от стаята, купчина бял прах на пода и леко обгорели дрехи. Изненада ме фактът, че при наличието на такъв сериозен пожар няма други щети.
– Добре, ще прегледам всичко много внимателно и ще ви потърся, когато имам новини.
– Благодаря много. Ще чакам обаждането ви.
Разделихме се и аз тръгнах към вкъщи, за да разгледам обстойно материалите и да премисля ситуацията. Госпожица Касаро бе описала всичко, което знаеше, и бе успяла да се сдобие дори с копие от доклада на съдебния лекар. Щом се прибрах, нахвърлих някои бележки и прегледах наличната информация. Поставих пред себе си снимките и се концентрирах максимално. Работех до късно.След множество проучвания и посещения в библиотеката и консултации с няколко професора, се обадих на клиентката ми, за да се срещнем.
Беше две седмици след последното ни виждане. Чаках я в същото кафене. Тя дойде, облечена по- небрежно, но не по-малко стилно – с тъмночервено късо яке, тъмносин панталон до коленете и полуботуши. Навън беше ужасно студено, един от онези дни, в които ти се иска да влизаш във всички магазини и кафенета, за да се стоплиш, докато не стигнеш до желаната дестинация, където да отпуснеш премръзналите си кости.
– Навън е фризер, а?
– Да, ужасен студ е. Е, имате ли резултати?- виждах, че нетърпението не ù даваше мира и тя стоеше като на тръни.
– Ще ви кажа какво открих, мадам, но не си мислете, че способностите ми се проявяват магически. Това е нещо, което не мога да контролирам, затова тези дни главно проучвах фактите около смъртта на баща ви. Наистина има несъответствия, както казахте.
– Да, знаех си, но продължавайте.
– Ами като начало още щом ми поверихте случая и се запознах с фактите, ми направи впечатление, че на снимките не видях никакви кости.
Видях, че тя доста се озадачи и ме гледаше въпросително.
– Това какво общо има?
– Много, защото проучванията ми и видяната експертиза от лекаря насочват мислите ми в посока, че изобщо не е било убийство.
– Как така? Аз бих могла да се закълна в твърдението си!- почти подскочи от стола си тя.
– Първо, вие сама отбелязахте факта, че стаята не е засегната, с изключение на малка част от креслото, което предполага намеса на някой, който да контролира пожара, за да не се разпростре.
– Именно.
– Но експертизата показва, че тялото е било изпепелено заедно с костите. Това означава, че е необходима температура над 2000 о С или 3632 по Фаренхайт, което е в пъти повече от развиващата се в пещта на крематориумите температура около 900 о С или 1652 оF, докато при един домашен пожар например е приблизително 200 о С, което е 392 оF.- тя явно бе ядосана от опровержението ми за инсценировка на смъртта и не ме слушаше внимателно.
– Искате да кажете, че…
– Да, баща ви не е бил убит. Но позволете да довърша, моля. Второ, дори при кремиране костите не изгарят напълно, т.е. температурата не е достатъчна, за да ги изпепели. Прахът от кремацията е сив, докато този на баща ви, както ясно се вижда на снимката, е бял. Бих искал да ми потвърдите този факт преди да продължа.
Тя ме гледаше слисано и само кимна.
– За да се получи белият прах, е необходима изключително висока температура, която се развива доста бързо. Моето заключение е, че баща Ви е станал жертва на спонтанно самозапалване.
Видях как очите ù се разшириха и тя ме гледаше, сякаш ù бяха казали, че съм психичноболен.
– Моля? Вие вярвате на това и го наричате доказателство, което да опровергае тезата ми?
– Да, вярвам, защото Вие дойдохте при мен с вярата в способностите ми, които се проявяват вече твърде рядко, но във Вашия случай става дума за факти, свързани с феномен. Какво знаете по въпроса?
– Не зная…аз чувала съм за това, но никога не бих и предположила, че може да е истина. Как е възможно, има ли някакво научно обяснение?
– По принцип властите не биха могли да запишат подобна констатация в доклада си и дори да продължи разследването във ФБР, то няма да бъде оповестено като разследване на случай на спонтанно самозапалване, а ще се търси логическа причина.
– Но това значи, че просто трябва да се примиря, без да знам какво се е случило!
– Има някои хипотези, но никоя не е доказана.
– Слушам ви.
– Някои смятат това явление за мистификация, други го свързват със земния магнетизъм или с динамичните недра на планетата, т.е. зависи дали човек не е на място, на което се намира огнена топка, това са силови линии, опасващи земята “огнени пояси”. Проучих множество подобни случаи, но нито една разследваща институция не признава официално феномена.
– Но това не ми звучи логично. Татко хиляди пъти е бил в тази стая и би следвало да има друга причина да се изпепели точно тогава .
– Да, има още едно обяснение, което е предложено от руски учен. Той смята, че подобни случаи се дължат на вътрешни реакции. Теорията му звучи правдоподобно и обяснява и необичайния факт, че са останали дрехите, а тялото се е превърнало в прах.
– Не ме мъчете, какво казва той?
– Ученият я нарича студено -плазмено горене, което обяснява по следния начин: това е вътрешен процес, който протича на клетъчно равнище. Три четвърти от човек са общо казано вода, течности. Когато свободните радикали в нейните молекули съберат енергия , в изключителни случаи тази енергия под формата на квантов поток може да бъде изхвърлена навън, т.е. да се случи самозапалването.
– Но как огънят не е засегнал нищо друго в стаята?
– При студeно-плазменото горене температурата на човешкото тяло не надвишава 96,8 по Фаренхайт или 36 градуса по Целзий, докато вътрешната температура достига до бомбастичната 3632 о F или 2000 о С!
– Значи не е била тя…- с невярващ и ужасен поглед се взираше в мен клиентката ми.
– Съжалявам за нелепата ви загуба, наистина.
– Да…- госпожица Касаро гледаше пред себе си, без да вижда нищо.След като се поокопити, стана бавно, взе чантата си, погледна ме и каза:
– Пратете ми сметката!
Кимнах и видях как моето обяснение бе съкрушило тази жена. Може би ако бях намерил следа, която да води към мащехата, щеше да светне онзи жив пламък в очите ù. Толкова ли много ненавиждаше тази жена, че бе готова да приеме по-леко смъртта на баща си, ако тя стоеше зад това ? Не е ли смъртта загуба при всички положения, или навярно за нея бе още един повод да уличи омразната ù персона. Странни неща се случват понякога, това си мислех, докато вървях към вкъщи, а снегът се сипеше по палтото ми, но още по-странно реагираме самите ние в ситуации като тази. Не знам дали тя повярва на резултатите от разследването ми, или запази убеждението си, че баща ù бе убит, но през кратковременните ни срещи нито веднъж не бе изглеждала така сломена.
