Ще ви разкажа историята, която ме промени. Хората обичат да разказват най-вече на непознати, понеже те често ги разбират по-добре, без да  ги съдят.Това се случи миналото лято, докато бях студент последен курс в Техническия университет в Дрезден. Лятото заминах при най-добрия ми приятел в Лондон. Главното, което искам да споделя с вас, е моето хоби – правех кукли от подръчни материали- пластмаса, найлон, хартия и всичко, което можеше да бъде моделирано, като накрая поливах с восък лицата им. Повече →

Ден първи

            Различава ме дори възприятието ми за света. Страдам от вроден далтонизъм в тежка форма. Има различен спектър от прояви на това заболяване, но аз не възприемам нито един цвят. Животът ми е черно-бял. Представете си – сякаш съм герой от филм през 20-те години на ХХ век.

Заболяването ми е наречено и черно-бяла слепота, защото далтонизмът разграничава различни видове невъзприемчивост на цветовете. Но по- необяснимото е, че докторите твърдят, че би трябвало да нямам централно зрение, а само периферно! Повече →

        Беше се почти стъмнило, когато Хари Глоуб тръгна, за да се срещне с информатора си. Преди доста години познаваше отблизо много хора от подземния свят, които му дължаха услуги. Той рядко прибягваше до тях, но сега случаят го изискваше. Хари работеше за “Ню Йорк дейли нюз” от четири години и беше разнищил много заплетени случаи, понеже имаше доста познайници освен сред криминалните кръгове и сред полицията. Това, което го накара да се захване така стръвно със случая на убитото семейство Хартуик, беше проучването на миналото им. Повече →