Мечта

Понякога обичам да правя нещата сякаш ме снимат във филм. Прибирам се. Самота. Знам, че камерата е тук. Играя. Запалвам цигара след душа. Почти същото е като на филм, само дето това никога, никой няма да го види. Знам това, но продължавам да играя. Сама. Всеки от нас играе роли. Заспивам с тази мисъл.
Сутрин е. Събуждам се, за да навляза в реалността. Ставам леко, за да не събудя илюзиите, които още спят. Повече

Дъжд и още нещо

           Беше ден като всички останали, само че навън сякаш някоя недоволна домакиня изсипваше легени с вода. Дъждът беше плътен като пелена. Обикновено такива дни пораждат в нас чувство на меланхолия, скептицизъм и мисълта, че ти се иска да си останеш цял ден в леглото. Но напук на целия този кален парад вън, аз чувствах някаква особена тръпка точно под лъжичката, подобно на усещанията, когато знаеш, че ти предстои нещо вълнуващо. Всъщност като се замислих направо си беше вълнуващо да се прибера вкъщи след работа, но преди това трябваше да свърша доста неща. Какво по-хубаво от есенен дъжд, и кални улици, та нали всяка секунда трябва да си нащрек, за да не те изкъпе някой внимателен шофьор. Повече

Началото на един край

Едно от тайнствата на човешката душа е това дали има безсмъртие.
На всички нас ни се иска някой да ни каже със сигурност с един кратък отговор “да” или “не”, но и в двата случая бихме били потресени, веднъж  от удивление, втори път от тъга. Религията ни насочва към идеята за тленността на тялото и към пътищата за постигане на духовно безсмъртие. На въпроси като този, които са вълнували и продължават да вълнуват хората, нашият технически прогрес не дава отговор. Всеки сам търси да открие пътищата до познанието . Повече