Надежда за щастие

Раздялата забива нокти
в сърцето ми и лумва
пламъкът на болката.
Самотата ме обгръща-
прогнила, черна и зла.
Покоят на душата ми –
пленник на твоите копнежи.
Как да чувствам любовта
ти щом си тъй далечен?
Нощем сънувам как идваш,
тихо присядаш до мен,
усмивката ти – покой,
целувките – нежна омая.
Как искам да знам,че
моите мечти са  твои!
Върни се по-скоро и ми
донеси ароматни цветя,
отгледани в тропически градини
и бесовете на зимата ще си идат.