Интересът ми към езотериката съществува отдавна, но едва през 2010 г. започнах да се интересувам по -сериозно от Таро. Съвсем случайно се запознах онлайн с едно момиче – Вера, която, ако чете тези редове, може би с усмивка се сеща за многобройните ни разговори.
Тогава имах много труден период от живота си и се насочих към различни духовни практики като йога. Започнах много повече да отдавам време и значение в изследване на това – Коя съм аз?, Накъде съм се устремила?, Защо получавам тези уроци и какъв е изводът от тях?
С течения на нашите разговори, аз започнах да се интересувам все повече от картите Таро и един ден реших да си купя колодата на Уейт от чисто любопитство. Повече
Стоях си както обикновено пред компютъра с куп неща за четене и потънала в размисли и усетих, че днес изобщо не ми се потъва в нищо, най-малко в дълбоките води на познанието. Краят на деня. Но вместо обикновеното чувство на задоволство, че се прибирам, днес ми е от ония дни, в които нито ти се излиза, нито ти се стои в къщи и какъвто и разговор да подхванеш околните ще си кажат за теб, че се заяждаш. Хората не харесват апатията, отегчението ги кара да се отдръпват от теб, защото толкова им напомняш за собствената им болезненост, че им става неудобно да те гледат в очите. 
В квартала има едно магазинче, където продават различни видове риба. Казва се “Щастливата рибка”. Едва ли някой би влязъл в магазин, ако се казваше “Нещастната рибка” (казано най-общо за хората, които твърдят, че имат морал, понеже има и такива, които не са наясно какво точно имат). Чувството да ядеш нещо, което е било преди това щастливо звучи по- благородно и възвишено, то не е страдало, не се е мъчило, а просто е избрало точно този тиган, за да принесе в жертва крехкото си тяло. Всеки би опитал една щастлива рибка, която охотно се е гмурнала във врящото олио, за да отдаде вкуса си на някой ценител. 