Нещо в мен коварно скърца
нещо ме тормози и скимърца,
нещото е жилаво и черно
нещото се появява – мътно и вечерно.
Има нещо, но в лицето му се смея
знам, че иска то да полудея,
нещо лепкаво, мизерно –
нещо – безтегловно и безмерно…
Нещо бавно побеждава,
нещото си няма име и осиротява
нещото е вече нищо – бездна,
нищото се впива в нощ беззвездна…

Ще пада бавно мрак
в косите още влажни,
полепвайки по моя праг,
прикривайки брезите снажни. Повече →

За стотен път съм пряма,
за стотен път съм неразбрана
говоря, но съм сякаш няма
на карта е душата проиграна! Повече →

Избликна в мен катранена отрова –
одраскване от нокът на граблива птица
денят припадна пред очите ми,
световъртеж ме разлюля. Повече →

Изтръпнах в безпощаден хлад,
прониза ме облазващия спомен,
потънала в гъмжащия от хора град
погълнал ме в търбуха си огромен. Повече →