На пътя я видях захвърлена,
окъсана- без дрехи, и без грим
подадох и ръка и тя отръска се
от лепкавия скептицизъм сив.
Загледах се в очите и бездънни
и огън вечен да гори открих
размръзна се сърцето ми сломено
от студ бе вече смъртно бледо. Повече →

И да не искаш пак ще те обичам
и да ме молиш и да ме проклинаш,
да си верен, или да не си.
И самотата да пълзи след
мен във черни нощи
пак ще те обичам –
и да си мой и да не си. Повече →

Идва. Изскърцаха пантите.
Сърцето ми препуска-
язди двеста черни коня.
Вратата се открехна леко. Повече →

Вино червено омешано с бяло
тънки мезета и дума добра,
тръните ти отминавай по-вяло
и не посягай към всяка върба… Повече →

Вятърът духа, но той е сянка,
която минава през мен-
дух ненамерил покой.
Приижда водата и се
дърпа онемяла от мъка,
душата ми връхлита буря
и от своя гръм се поразява. Повече →